Пътят
Да откриеш пътя. Твоят. Онзи, по който започваш да крачиш плахо… с малки, неуверени стъпки. Но въпреки непознатия странен усет, да се чувстваш себе си. Значим. Да, странно е, дори някак неуловимо от словото. Просто го носиш, знаеш че е вътре в теб. Наречете го както искате - съдба, дарба, призвание… Вярвам, че всеки човек на тази планета е дошъл тук с определена мисия. И смело мога да заявя, че за съществуването ми през всичките тези години, аз успях да открия своя път. Този, който ме кара да се чувствам щастлива… удовлетворена и оставяща на света частица, и следа след себе си.
Рисуването - това е моята страст. Моето вдъхновение. Моята мисия. Времето, като мой верен съюзник, ме накара да се убедя в идеята, че когато нещо е твое, то ще те чака. И ще дойде при теб тогава, когато трябва. В точното време и на правилното място. Може би, когато го очакваш най-малко. Знам, звучи клиширано. Но уви, това е самата истина.
Открих твореца в себе си… чрез рисуването. Или по-скоро рисуването откри мен и ме превърна в творец. За един художник, допирът до изкуството е магичен момент. Отново от онези, в които сякаш нещо застава като буца в гърлото и единственото нещо, което можеш да направиш е да уловиш мига с душата и сърцето си. Всеки път, в който вземеш в ръка тънката златиста четка… сякаш окъпана от слънчевите лъчи. Всеки път, в който застанеш пред бялото платно и усетиш как иска да ти проговори. Само ти, четката, платното, цветовете и безкрая. А всъщност - целият свят.
Не си спомням първата среща с рисуването. Знам единствено, че беше отдавна… още в ранните ми детски години. Много обичах да рисувам във времето, в което бях сама вкъщи. Беше забавно и някак магично, по негов си начин. И сега осъзнавам защо е било така. В срещата с изкуството винаги има място само за трима - за теб, за изкуството и за Бог. Със сигурност разбирате за какво Ви говоря. Или ще ме разберете тогава, когато го почувствате и Вие. Когато срещнете изкуството и Бог на едно място. Защото изкуството е навсякъде. И ако Вие не намерите него, то ще открие Вас. Повярвайте ми! Мигът на тази среща е незаменим. Тишината. Спокойствието. Уютът.
Всяка моя среща с изкуството е различна. И всяка идва със своя чар. Понякога вдъхновението ме напуска. Друг път ме връхлита като бурен океан от идеи и нестихващо желание за творчество. Но… това е изкуството. Носиш го в себе си, но то избира кога, къде и под каква форма ще дойде при теб.
Въпреки че срещите ми с изкуството се различават една от друга, в тях винаги откривам нещо общо. Времето, в което творя е моментът, в който търся и преоткривам себе си. Вслушвам се във вътрешния си глас. Търся смисъла на моето съществуване. Опитвам се да разбера посланието на дарбата, която Бог е изпратил при мен. Не всеки път получавам отговори на въпросите си, но всеки път се чувствам спокойна… в хармония със себе си и със заобикалящия ме свят.
Моето най-голямо вдъхновение е България. Обичам я. Обичам всяко нейно райско кътче. И опознавайки я, се влюбвам в нея повече и повече. Като любовта от пръв поглед - истинска и пленяваща. Иска ми се чрез картините, които ще рисувам в бъдеще, да предам красотата на България, която радва окото и кара българското сърце да се чувства гордо. Но знам, че няма да успея, защото магията и духът на България не се предават просто така. Първо трябва да се докоснеш до тях, а след това да ги почувстваш.
Щастлива съм от факта, че рисуването успя да ме докосне до житейският път на българи като Светите братя Кирил и Методий, Патриарх Евтимий, Васил Левски, Христо Ботев, Гоце Делчев… Защото, рисувайки портрети им, се докосвам до съвършеното вдъхновение - да бъдеш вдъхновен, за да вдъхновяваш. Съвършенството е онова, към което човек трябва да се стреми. За да отстоява себе си. Мечтите си. Мисията си. Животът си. Независимо от изпитанията и трудностите, които следват пътят му. Защото и най-малката крачка, и най-малката победа се превръщат в двигател на прогреса, който преобразува копнежът в реалност… реалността в свобода… а свободата - в изкуство.
Животът на човешката душа е най-великият художник. Този, който не търси вдъхновение, а вдъхновява. Сам по себе си, защото е съвършен. Това е нашият път… едно Изкуство, стремящо се към съвършенство. И всеки го постига, в даден етап от живота си. Защото търси и намира, открива и губи. Но трябва да бъде готов да даде нещо себе си, без да очаква съдбата да му се реваншира. Защото изкуството е отдаденост. Защото е изкуство, в което правилата са самото изкуство. Защото новият ден е ново начало. Всяко бяло платно платно, което копнее за цветовете на живота. За да стане шедьовър. Съвършенство, живеещо във вечността.
